Бяла река

Бяла река е старо българско селище. Отбелязано е за пръв път в турски данъчен регистър от 1480 г., а след това от 1573, 1676 и 1689 г. като „невернишко“ Акдере и Кюберан (до 1878 г. носи тези имена, както и Стара Бяла река). Поради ожесточената съпротива на жителите срещу насилственото ислямизиране , местоположението на селото е променяно неколкократно; изоставените местности носят български имена. Вероятно към началото на 18 век населението е принудено да приеме исляма. На сегашното си място селото се установява през първата половина на 18 век. След Освобождението идват преселници от Търновско , Плевенско и Ловешко .

При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:

Стара Бяла река – преброяване на 1 януари 1881 г. (1960 жители); Бяла Река Стара (Ак Дере) – преброяване на 1 януари 1893 г.; Бяла река (Ак Дере) – преброяване на 31 декември 1900 г.; Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река) – преброявания на 31 декември 1920 г. и 31 декември 1934 г.

До 1960 г. в селото преобладава българският етнос , като след тази година започва масово изселване на българите.

През 1914 г. е открита енория , състояща се от селата Бяла река, Нова Бяла река и Тушовица със седалище село Бяла река; назначава се свещеник. От началото в селото има параклис . Строежът на църковна сграда в центъра на селото е започнат през юли 1929 г. и е завършен през 1932 г. Църквата продължава да съществува и след 9 септември 1944 г. С промяната на етническия състав на населението и доминирането на изповядващите ислям, църковната сграда губи функционалност и започва да се руши.

През 1912 г. в селото е открито училище.

Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1923 г. по инициатива на учителите Петър Великов, Весела Великова и Донка Тодорова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.

Турското народно основно училище „М. Супхи“ , създадено в Бяла река отпреди 1944 г., съществува до 1959 г., когато се влива в българското и се дава началото на Основно училище „Кирил и Методий“. През периода 1945 – 1958 г. в Бяла река има и частна турска прогимназия. Има данни за съществуването в Бяла река на частно турско начално училище (или две училища – в горната и в долната махали на селото) през периода между 1928 и 1946 г.

Село Бяла река се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен , около 8 km източно от общинския център град Върбица и около 29 km изток-североизточно от град Котел . Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово , непосредствено до северните разклонения на Върбишка планина . Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 271 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на изток. Климатът е умереноконтинентален . Почвите са предимно планосоли и лесивирани . Източно от селото тече река Елешница , която се влива в тушовския (югоизточния) ръкав на язовир Тича .

През село Бяла река минава третокласният републикански път III-7304 , водещ на изток през селата Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73 . Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7 , а на юг води до връзка с Подбалканския път . На запад път III-7304 води от Бяла река през село Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.

В землището на Бяла река, северозападно от селото на река Кубарня се намира язовир „Бяла река“. В землището на село Бяла река попада и част от влезлия в експлоатация през 1973 г. и предназначен за напояване язовир Тича.

По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Бяла река се е основавал на отглеждането на зърнени култури, тютюн, зеленчуци, овце, крави.

Землището на село Бяла река граничи със землищата на: село Сушина на север; село Тушовица на североизток и изток; село Манолич на югоизток; село Пчелин на юг; село Велислав на юг; село Везенково на югозапад; град Върбица на запад; село Нова Бяла река на запад и северозапад.

Всяка последна събота на месец август в селото се провежда традиционният събор „Елешница ви зове“.

Основен проблем на жителите на село Бяла река е лошата инфраструктура. Голяма част от улиците в селото нямат асфалтова настилка и през зимата са непроходими за леки автомобили. Съществен проблем е и водоснабдяването. Ежегодно през лятото селото е подложено на воден режим, а в случаи на продължителна суша, в някои от домакинствата вода се доставя основно от местни водоизточници.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.